Какво е моето образование

За никого няма да е учудващо, ако споделя, че по това време се появи
и увлечението ми по книги за самопомощ
и по психологията.
Четях ги и се удивявах как някои от тях
са способни само с няколко думи да ти дадат отговори и да те вдигнат отново на крака.

Това беше ключово за решението ми какво да продължа да следвам.
Бях убедена, че искам да помагам на хората да се справят с трудностите и да живеят по-спокойно и по-щастливо.

Имах известни колебания дали да кандидатствам психология, или журналистика, но любовта към писането надделя и в крайна сметка
завърших журналистика.

Кога започнах
да публикувам
в социалните мрежи


През годините живях в Германия, Австрия, Швейцария, а към днешна дата живея със семейството си в Хърватия.

Именно докато живеех в Швейцария, създадох страницата си във фейсбук
„Бог знае защо, кога и как“ и за първи път започнах да споделям свои авторски публикации в социалните мрежи.

В началото изпитвах притеснение да споделям написаното с толкова
много хора и поради тази причина реших да си измисля псевдоним.
Така се появи и София Хоуп.

Не след дълго започнаха и въпросите...

Един от тях беше:

Как се появи вярата в Бог в живота ти?

Истината е, че още от дете съм възпитана във вярата в Бог и вярвам в Неговата сила. Но истински отворих сърцето си към вярата след като емигрирах и останах абсолютно сама.
Тогава си дадох сметка, че независимо къде отивам и независимо какво ми се случва, Бог е този, който винаги остава до мен.

Писането при мен често се случва сякаш механично. Просто посягам към тефтера и ръката ми започва да се движи сама. Понякога и аз се удивявам на това, което се изписва върху листа.

Често плача, когато някой ми напише съобщение, че думите ми са му помогнали в труден момент.
Имало е и много тежки дни, в които съм се питала дали имам сили да продължа да пиша, да отделям толкова време за споделяне на мисли и публикации.

И точно тогава – някой „случайно“ ми изпраща поредното съобщение, с което ме насърчава и ми напомня да не спирам да правя това, което правя.
Защото е ценно.
И защото наистина помага...

Много често хората се обръщат към мен и за съвет. Но винаги напомням, че аз не давам категорични истини. Мога да предложа моята гледна точка, но това не означава, че тя ще е истината за човека срещу мен.
Вярвам, че всеки трябва сам да извърви пътя към познанието и да открие отговорите на въпросите, които го вълнуват. А това е възможно само с подкрепата на Бог и с мъдростта, с която Той ни дарява.

Имам огромно желание да продължавам да творя за всички онези хора, които имат нужда от прегръдка и от напомняне, че Бог е тук и ще се погрижи за тях.

И тъй като нямам физическата възможност да прегърна всеки един човек, който преминава през труден момент, правя го чрез думи – с надеждата, че ще достигнат до правилните хора в правилния момент.

Затова и не спирам да моля Бог – да изпраща правилните послания до точните хора, в точния момент.